Юзеф Хьоне-Вронски

Юзеф Хьоне-Вронски Józef Hoene-Wroński
полски философ и математик
Портрет на Юзеф Хьоне-Вронски от Лоран-Шарл Марешал, 1845 г.
Роден	23 август 1776 г. Волщин, Полша
Починал	8 август 1853 г. Ньой сюр Сен, Франция
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XIX век
Интереси	Философия на математиката
Научна дейност
Област	математика, физика
Юзеф Хьоне-Вронски в Общомедия

Ю̀зеф Ма̀рия Хьо̀не-Вро̀нски (на полски: Józef Maria Hoene-Wroński) е полски философ, математик и физик. Научните му интереси и изследвания обхващат широк периметър от човешкото знание. Един от родоначалниците на полския месианизъм.

Биография

Роден е на 23 август 1776 година във Волщин, Полша, в семейството на баща чех и майка полякиня. През 1794 г. служи като лейтенант в артилерията и участва в боевете срещу прусите. Постъпва на военна служба в Русия до 1797 г., където е отличен с чин подполковник. След това заминава за Кьонигсберг, където учи философия и право и слуша лекциите на Имануел Кант.

Бюст на Хьоне-Вронски на гробището в Ньой сюр Сен

През 1800 г. посещава Англия и отива във Франция, където става член на Академията на науките в Марсилия (1803). След едно мистично преживяване на 15 август 1803 г. решава изцяло да се посвети на науките и философията. В Марсилия усилено се занимава с развиване на своята система, като прави изследвания в областта на философията, математиката, механиката, астрономията, геодезията и др. През 1803 г. излиза първото му голямо произведение „Критическата философия на Имануел Кант“.

През 1810 г. заминава за Париж, където до края на живота си живее в лишения. През 1811 г. излиза съчинението му „Въведение във философия на математиката и техниката на алгоритмите“, в което излага основните си концепции за математиката. През 1812 г. се обявява против теориите на Лагранж. Издава „Философия на безкрайното“ (1814). От 1819 до 1822 г. живее в Лондон, след което се завръща във Франция.

В следващите години работи върху проблеми свързани с вечния двигател, квадратурата на кръга и създаването на машина за предсказване на бъдещето, която той нарича „прогнометър“ (prognometre). Създава различни инструменти в помощ на математиката – аритметически кръг (arithmetic ring) и аритмоскоп (arithmoscope). През 1827 г. издава известният си „Канон за логаритмите“, който се превежда на много езици. От 1831 г. Вронски започва да пише за ролята на месианизма в бъдещето на човечеството и издава съчинения като „Въведение в месианизма“ (1831), „Обръщение към славянските нации относно съдбата на света“ (1847) и др. През 1849 г. изнася редица лекции в Германия върху философията на месианизма.

Година преди смъртта си се запознава с Елифас Леви, който е заинтригуван от идеите му. Умира на 8 август 1853 г. в Ньой сюр Сен, Франция, на 76-годишна възраст.

Философия

Идеите на Вронски са за една универсална философска система, в която да се обединят философията, науката, религията, политиката, икономиката и пр., и която има за цел да обяснява Вселената с помощта на реформа на човешкото познание, което да се базира на идеята за Абсолюта. Вронски критикува Кантовата гносеология за непознаваемостта на абсолютните същности и развива концепция за единството на човешкия и Божественият разсъдък. Творчеството е тази сила, която може да направи човека съ-творец в света. Така човек трябва да изяви Божественото на земята и да познае Абсолюта като Логос. Всяко знание и съществуване идва от Абсолюта и като такова то съдържа един всеобщ закон в себе си, който Вронски нарича „Закон на Сътворението“. Единната система на знанието, която произтича от него обхваща всички науки, философията и изкуствата, като се проявява чрез едно историческо развитие. Повлиян от Хегел и неговата философия на историята, Вронски пише за четири периода на развитие:

1. източен – който има за цел да развие материалното;
2. гръко-латински – развива морала;
3. средновековен – развива религиозното;
4. модерен – развива интелектуалното.

XIX век за Вронски е период на преход, който трябва да развие бъдещето на човечеството към Абсолютното. Оттук и месианизма става опорна точка на цялата философия – осъществяването на Абсолюта може да се осъществи чрез проявлението и реализирането му в света. Трябва да настъпи обединение между целите на човечеството и Месията, който ще се прояви чрез философията, трябва да извърши това единение. На практика, това трябва да бъде дело на самото човечество, което да въплъти в себе си идеята за Месията. Подемът за това трябва да започне от славянските народи като следваща фаза на историята.

Личност

Портрет на Хьоне-Вронски от Феликс Валотон, La Revue blanche, 1897

Вронски бил гениална личност. Владеел 12 езика, между които френски, латински, старогръцки, арабски, еврейски, арменски. През целия си живот води изключително активна писателска дейност, посветена на проблемите на науката и философията. Има кореспонденция с най-учените личности на своето време. Всеки ден ставал рано сутрин и пишел по няколко часа в работния си кабинет. Бил спокоен и жизнерадостен човек. Последните му думи били: „Всемогъщи Боже, имах още толкова много неща да кажа“.

Творчество

Вронски е изключително плодотворен автор. Издава над 100 произведения и е оставя над 300 ръкописа. Някои от тях излизат посмъртно. Всичките си неща пише на френски, като използва много старогръцки думи във философските си работи.

Съчинения

• „Полският хвърляч на бомби“ (1800)
• „Критическата философия на Имануел Кант“ (1803)
• „Въведение във философия на математиката и техниката на алгоритмите“ (1811)
• „Общо решение на уравненията от всички степени“ (1812)
• „Критика на теорията на Лагранж за аналитичните функции“ (1812)
• „Философия на безкрайното“ (1814)
• „Философия на алгоритмичната техника“ (два тома) (1815 – 1816)
• „Въведение към Сфинкса“ (1818)
• „Критика на теорията на Лаплас за пораждащите функции“ (1819)
• „Въведение към лекциите по математика“ (1821)
• „Канон за логаритмите“ (1827)
• „Фундаментални проблеми на модерната политика“ (1829)
• „Брошура за месианизма“ (1831)
• „Въведение в месианизма“ (1831)
• „Телеологичен закон на случайността като база за Реформа на изчисленията на вероятностите“ (1833)
• „Молба до краля на Франция“ (1838)
• „Описание на философия на историята“ (1840)
• „Описание на философия на политиката“ (1840)
• „Тайната политика на Наполеон, като база на бъдещия морал на света“ (1840)
• „Съдбата на Франция, Германия и Русия като Пролегомени към месианизма“ (1842 – 1843)
• „Обръщение към славянските нации относно съдбата на света“ (1847)
• „Месианизъм или Абсолютна реформа на човешкото знание“ (1847)
• „Реформа на човешкото знание“ (1848)
• „Обръщение към цивилизованите нации за техните пагубни революционни безредия като развитие на реформата на човешкото знание (1848)
• „Послание до Негово Височество принц Чарториски за съдбите на Полша и основно върху съдбата на славянските народи“ (1848)
• „Сто решителни страници към Негово Височество Императора на Русия с тяхно приложение за династията на Наполеон“ (1850)
• „Послание до Негово Височество Императора на Русия, представяйки последното обяснение на Вселената, физиката и морала“ (1851)
• „Тайно послание до Негово Височество принц Луи Бонапарт, президент на Републиката“ (1851)
• „Изпълнение на реформата за небесната механика, давайки законите на основното построение на цялата Вселена“ (1851)
• „Приложение към това послание, съдържащо нова мореплавателна наука за приливите и отливите“ (1851)
• „Таен исторически документ за разкриване съдбите на света“ (1851)
• „Абсолютна философия на историята или Раждането на човечеството“ (1852)
• „Историография“ (два тома) (1852)
• „Научен документ“ (1852)
• „Истинска мореплавателна наука за приливите и отливите“ (1853)
• „Пропедевтика на месианизма“ (посмъртно, 1855)
• „Прогресивно развитие и последна цел на човечеството“ (посмъртно, 1861)
• „Неоспоримо месианство или преразгледаното върховно знание“ (посмъртно, 1876)
• „Развитие на абсолютната философия“ (посмъртно, 1878)
• „Седем нови ръкописа, писани от 1803 до 1806“ (посмъртно, 1879)
• „Номотетика на месианизма или върховните закони на света“ (посмъртно, 1881)

Източници

• J J O'Connor and E F Robertson, Биография на Хьоне-Вронски, MacTutor History of Mathematics archive, University of St Andrews ((en))
• Кратка биография на Хьоне-Вронски на сайта King's Garden Web Site Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine. ((fr))

Външни препратки

• ((en)) Piotr Pragacz, Notes on the life and work of Józef Maria Hoene-Wronski (pdf)
• ((en)) Roman Murawski, "The Philosophy of Hoene-Wronski" Архив на оригинала от 2011-07-26 в Wayback Machine., в: Organon 35, 2006, pp. 143 – 150